Защо детето помни всичко за любимата си игра, но забравя урока по математика?

Можем да обясним нещо на детето. Но не можем да поискаме да му стане интересно.

Представете си, че решавате да научите детето си да програмира.

Показвате му какво е алгоритъм. Обяснявате последователността от действия. Демонстрирате как се изпълняват командите.

Детето слуша, повтаря след Вас и дори успява да изпълни задачата.

Изглежда, че всичко е наред.

Но след седмица почти нищо не е останало.

Защо?

Защото успешното изпълнение на една задача невинаги означава, че детето е придобило знание, което ще може да използва самостоятелно.

То може да е следвало инструкции, без да има собствена причина да разбере как работи наученото.

И тук се появява съществената разлика между две ситуации:

„Трябва да науча това, защото ми казаха.“

И:

„Искам да разбера това, защото ми е интересно какво мога да направя с него.“

Във втория случай знанието вече не е чуждо изискване. То се превръща в инструмент за постигане на собствена цел.

Защо при децата на 6–8 години това е още по-важно?

Възрастният човек може да положи усилия, за да научи нещо, което в момента не му е интересно, но знае, че ще му бъде необходимо в бъдеще.

Например чужд език за работа или нова професионална квалификация.

При малките деца подобна дългосрочна мотивация все още не е достатъчно развита, за да бъде надеждна основа на обучението.

Обяснението „Това ще ти трябва, когато пораснеш“ рядко е достатъчно.

Детето живее много повече в настоящия момент.

То иска да разбере какво ще се случи, ако натисне този бутон. Защо роботът е завил в грешната посока. Как може да накара героя да прескочи препятствието.

Иска да експериментира, да играе, да открива.

Затова в тази възраст емоцията, любопитството и играта не са просто начин да направим урока по-забавен. Те са част от самия процес на учене.

Когато детето е увлечено от собствената си идея, то има причина да се концентрира, да опитва отново и да търси решение.

А знанията, които му помагат в този процес, придобиват лично значение.

Какво се променя, когато детето само поиска да научи нещо?

Нека разгледаме един прост пример.

Преподавателят може да обясни на децата какво е цикъл в програмирането.

Да покаже как една команда се повтаря няколко пъти.

Да даде задача и да провери дали всички са я изпълнили правилно.

Но може да започне и по друг начин.

Да постави пред децата робот, който трябва да премине през лабиринт.

Роботът прави една крачка. После още една. После още една.

Децата се опитват да го придвижат напред, но бързо откриват, че повтарянето на една и съща команда отново и отново е неудобно.

И тогава възниква въпросът:

„А не може ли да му кажем да направи това десет пъти наведнъж?“

Ето го моментът, в който детето действително има нужда от новото знание.

Сега цикълът вече не е поредното понятие, което трябва да запомни.

Той е отговор на въпрос, който самото дете е задало.

Това е разликата между преподаването на готови решения и създаването на условия, в които детето иска да открие решението.

А какво общо има това с математиката?

Много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Представете си, че детето трябва да упражнява събиране и изваждане.

Можем да му дадем страница с двадесет примера.

А можем да му предложим да построи собствен магазин, да определи цените на продуктите, да изчисли колко пари са необходими за покупките и какво ресто трябва да върне.

Математическите действия са същите.

Но причината да бъдат изпълнени е различна.

В първия случай детето решава примери, защото това е задачата.

Във втория математиката му е необходима, за да реализира собствената си идея.

Това не означава, че упражненията и повторението стават излишни. Те са важни за усвояването на математическите умения.

Но когато детето разбира смисъла на действията, които извършва, и изпитва удовлетворение от резултата, то получава допълнителна причина да упражнява наученото.

Именно този принцип стои и зад новото ни направление KIBERmath.

Не искаме математиката да бъде просто още един предмет, по който детето трябва да получи добра оценка.

Искаме то да започне да вижда логиката зад задачите, да задава въпроси и да открива удоволствието от това, че може да намери решение самостоятелно.

Защото „Разбрах!“ може да бъде много по-силна мотивация от „Получих шестица“.

Добрата оценка е резултат. Но не бива да бъде единствената причина за учене.

Оценките, похвалите и одобрението на възрастните имат своето място в образованието.

Проблемът възниква, когато те се превърнат в основната причина детето да полага усилия.

„Направи задачата, за да получиш шестица.“

„Научи урока, за да те похвали учителят.“

„Постарай се, за да се гордеем с теб.“

Във всички тези случаи мотивацията идва отвън.

Детето се стреми към резултат, който е важен за някой друг, или към награда, която ще получи след изпълнението на задачата.

А какво ще се случи, когато няма оценка?

Когато никой не проверява?

Когато учителят не е до него?

Ще продължи ли да се интересува?

Именно тук се проявява значението на вътрешната мотивация.

Тя се ражда, когато детето усеща:

„Това ми е интересно.“

„Искам да опитам.“

„Мога да се справя.“

„Искам да разбера как работи.“

„А какво ще стане, ако го направя по друг начин?“

Тогава ученето постепенно престава да бъде нещо, което се случва само по време на урок.

Нашата цел не е детето да научи всичко за един час

Няма значение колко интересен е бил урокът, ако след него детето затвори тетрадката или компютъра и повече никога не се сети за наученото.

Затова в KIBERone се стремим към нещо повече от успешно изпълнени задачи по време на занятията.

Искаме детето да си тръгне с желание да продължи.

Да се прибере и да покаже на родителите си какво е създало.

Да отвори проекта си отново, защото му е хрумнала нова идея.

Да поиска да промени програмата, да добави функция или да провери дали роботът може да изпълни още по-сложна задача.

Да види математическа закономерност в ежедневието и да се опита да я обясни.

Не защото някой му е поставил домашна работа.

А защото самото то иска да разбере повече.

Разбира се, това не се случва след всеки урок и с всяко дете по един и същ начин.

Интересите са различни. Темпото на учене също.

Но именно затова нашата работа като преподаватели не се изчерпва с предаването на информация.

Трябва да открием подход, който да позволи на всяко дете да почувства, че знанието има отношение към неговия собствен свят.

Как създаваме условия за вътрешна мотивация в KIBERone?

Нашият подход се основава на няколко принципа.

Технологиите, инструментите и учебните задачи са различни.

Но принципът е един и същ:

Не просто да дадем на детето нови знания, а да му помогнем да открие собствена причина да ги търси.

Най-важният резултат от обучението невинаги се вижда в края на урока

Можем да преброим колко задачи е решило детето.

Колко реда код е написало.

Колко математически примера е изпълнило правилно.

Можем да оценим проекта му и да проследим напредъка.

Всичко това е важно.

Но има още един резултат, който не се измерва толкова лесно.

Когато детето се прибере вкъщи и само поиска да продължи започнатото.

Когато зададе въпрос, който не е бил част от урока.

Когато реши да опита нещо по-трудно, без никой да го кара.

Когато започне да използва наученото, за да реализира собствените си идеи.

За нас това е един от най-ценните признаци, че обучението действително работи.

Защото знанието, което остава само в класната стая, има ограничена стойност.

А любопитството, което детето изнася със себе си навън, може да го води много по-далеч.